В пелена от топлина ще се обвия
Ще пусна безумната стихия
Да рисува в синьо и сребристо
В мене всичко да е чисто
Без четка и бои
Музика в душата да струи
Като художник да твори
Снежинките в сълзи
Сълзите в звезди
Усмивките лъчисти
Златисти и сребристи
Не няма да ги крия
Тъгата ще измия
Сребристо синя
Ще е моята стихия
© Любомир Деничин All rights reserved.
пролетна - ситен дъжд от безоблачно небе.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
