В пелена от топлина ще се обвия
Ще пусна безумната стихия
Да рисува в синьо и сребристо
В мене всичко да е чисто
Без четка и бои
Музика в душата да струи
Като художник да твори
Снежинките в сълзи
Сълзите в звезди
Усмивките лъчисти
Златисти и сребристи
Не няма да ги крия
Тъгата ще измия
Сребристо синя
Ще е моята стихия
© Любомир Деничин All rights reserved.
пролетна - ситен дъжд от безоблачно небе.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
