23 nov 2007, 14:42

Стихия съм...

  Poesía
1.4K 0 26
***
Когато съм Вода...
съм бурна...
Дълбока съм, бездънна...
и до смърт солена...
Безбрежна съм...
и съм лазурна...
Безкрайна съм...
                    като Вселена!

Когато съм Земя...
съм плодородна...
Родилка съм, закрилница...
до смърт калена...
Могъща съм...
и съм вековна...
Безкрайна съм...
                    като Вселена!

Когато Огън съм...
пожар съм лумнал...
Искрица съм, жарава...
и до смърт горена...
Светулка съм...
и слънцелунна...
Безкрайна съм...
                    като Вселена!

Когато Въздух съм...
съм вятър втурнат...
И бедствена съм, вихър...
и до смърт студена...
Нестихваща съм...
дъх разбуден...
Безкрайна съм...
                    като Вселена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...