тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
20 mar 2009, 9:02

Стил

638 0 8

Различията на света

приемам по рицарски!

Достойно без суета

излизам по улиците,

под разлюляни листа

като истини преиграни.

А на човека, на човека - една,

едничка истина му трябва!

Да застане с нейния стремеж,

понякога зад чужди съдбини

и там плодове да ражда,

и граници с любов да заличи!

През камък или през листа да мине

и вятърът минорно да звучи!

И погледът му да докосва миг,

покълнал и родил се в чудна,

пречистена вселена - с погалващ стих

на своята осанка чувствена.

На рицаря, на рицаря - му трябва стил-

върхът на копието в листа бял забит!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0