тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
20 mar 2009, 9:02

Стил

641 0 8

Различията на света

приемам по рицарски!

Достойно без суета

излизам по улиците,

под разлюляни листа

като истини преиграни.

А на човека, на човека - една,

едничка истина му трябва!

Да застане с нейния стремеж,

понякога зад чужди съдбини

и там плодове да ражда,

и граници с любов да заличи!

През камък или през листа да мине

и вятърът минорно да звучи!

И погледът му да докосва миг,

покълнал и родил се в чудна,

пречистена вселена - с погалващ стих

на своята осанка чувствена.

На рицаря, на рицаря - му трябва стил-

върхът на копието в листа бял забит!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0