Mar 20, 2009, 9:02 AM

Стил

640 0 8

Различията на света

приемам по рицарски!

Достойно без суета

излизам по улиците,

под разлюляни листа

като истини преиграни.

А на човека, на човека - една,

едничка истина му трябва!

Да застане с нейния стремеж,

понякога зад чужди съдбини

и там плодове да ражда,

и граници с любов да заличи!

През камък или през листа да мине

и вятърът минорно да звучи!

И погледът му да докосва миг,

покълнал и родил се в чудна,

пречистена вселена - с погалващ стих

на своята осанка чувствена.

На рицаря, на рицаря - му трябва стил-

върхът на копието в листа бял забит!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...