20.03.2009 г., 9:02

Стил

636 0 8

Различията на света

приемам по рицарски!

Достойно без суета

излизам по улиците,

под разлюляни листа

като истини преиграни.

А на човека, на човека - една,

едничка истина му трябва!

Да застане с нейния стремеж,

понякога зад чужди съдбини

и там плодове да ражда,

и граници с любов да заличи!

През камък или през листа да мине

и вятърът минорно да звучи!

И погледът му да докосва миг,

покълнал и родил се в чудна,

пречистена вселена - с погалващ стих

на своята осанка чувствена.

На рицаря, на рицаря - му трябва стил-

върхът на копието в листа бял забит!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...