20.03.2009 г., 9:02

Стил

635 0 8

Различията на света

приемам по рицарски!

Достойно без суета

излизам по улиците,

под разлюляни листа

като истини преиграни.

А на човека, на човека - една,

едничка истина му трябва!

Да застане с нейния стремеж,

понякога зад чужди съдбини

и там плодове да ражда,

и граници с любов да заличи!

През камък или през листа да мине

и вятърът минорно да звучи!

И погледът му да докосва миг,

покълнал и родил се в чудна,

пречистена вселена - с погалващ стих

на своята осанка чувствена.

На рицаря, на рицаря - му трябва стил-

върхът на копието в листа бял забит!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...