21 abr 2012, 10:17

Сто години блажена самота

  Poesía
1.3K 0 5
      Вие*, самонадеяни, глупави, арогантни, принцове и бохеми, неоценени таланти, мускулести, наперчени, квазиинтелигентни, в тестостерон облечени, в чувствата си инертни, развели гордо камшици от женски коси и нерви, скъпящи се на триците и пазещи си резерви, смели на дребно, весели само на фотографии, като медал провесили заучените си лафове, със татуиран на егото девиз Primae noctis**, вий, алфата и омегата на куп безсънни нощи, опиянени от себе си, перчещо-гръмогласни, елементарни  ребуси, със подсъзнание тясно, от суета задъхани, лакоми, късогледи, срещу света настръхнали, с въображение бледо:   имате много поздрави  от мен, обикновената. Търси се: не много грозен, умен и без претенции.         *Няколко уточнения, за да няма недоразумения:
  горното не е адресирано към тук присъстващите
 и аз не съм лирическата. Това, последното, е ясно,
понеже съм необикновена, а и не много грозният и умен,
макар и с претенции, съм го намерила. **правото на господаря  на първата брачна нощ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодисменти и от обикновения!
    Някой друг ред като изключим,
    с тези същите проникновения
    и поетеси можем тук да включим.
  • И защо никой не пише на полковника?
    Много добро обръщение, по моему, макар, че точно адресатите на апела, трудно биха разбрали "к'во иска тая"
    Би ми било интересно да чуя сега и отбора на "не много грозните, умните и без претенции".
    'щото нещата са донякъде огледални
  • От портрета тъй фалшив,
    бълва скапаният сивкав стих.
    Редят се вехтите куплети,
    но безсмислени са те и неприети
    от днешните - модерните поети!
  • !
  • Ехаааа, като едното нищо щях да те подмина. Ама стих, ама чудо!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...