21 abr 2012, 10:17

Сто години блажена самота

  Poesía
1.3K 0 5
      Вие*, самонадеяни, глупави, арогантни, принцове и бохеми, неоценени таланти, мускулести, наперчени, квазиинтелигентни, в тестостерон облечени, в чувствата си инертни, развели гордо камшици от женски коси и нерви, скъпящи се на триците и пазещи си резерви, смели на дребно, весели само на фотографии, като медал провесили заучените си лафове, със татуиран на егото девиз Primae noctis**, вий, алфата и омегата на куп безсънни нощи, опиянени от себе си, перчещо-гръмогласни, елементарни  ребуси, със подсъзнание тясно, от суета задъхани, лакоми, късогледи, срещу света настръхнали, с въображение бледо:   имате много поздрави  от мен, обикновената. Търси се: не много грозен, умен и без претенции.         *Няколко уточнения, за да няма недоразумения:
  горното не е адресирано към тук присъстващите
 и аз не съм лирическата. Това, последното, е ясно,
понеже съм необикновена, а и не много грозният и умен,
макар и с претенции, съм го намерила. **правото на господаря  на първата брачна нощ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодисменти и от обикновения!
    Някой друг ред като изключим,
    с тези същите проникновения
    и поетеси можем тук да включим.
  • И защо никой не пише на полковника?
    Много добро обръщение, по моему, макар, че точно адресатите на апела, трудно биха разбрали "к'во иска тая"
    Би ми било интересно да чуя сега и отбора на "не много грозните, умните и без претенции".
    'щото нещата са донякъде огледални
  • От портрета тъй фалшив,
    бълва скапаният сивкав стих.
    Редят се вехтите куплети,
    но безсмислени са те и неприети
    от днешните - модерните поети!
  • !
  • Ехаааа, като едното нищо щях да те подмина. Ама стих, ама чудо!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....