Сто години блажена самота
Вие*, самонадеяни, глупави, арогантни,
принцове и бохеми, неоценени таланти,
мускулести, наперчени, квазиинтелигентни,
в тестостерон облечени, в чувствата си инертни,
развели гордо камшици от женски коси и нерви,
скъпящи се на триците и пазещи си резерви,
смели на дребно, весели само на фотографии,
като медал провесили заучените си лафове,
със татуиран на егото девиз Primae noctis**,
вий, алфата и омегата на куп безсънни нощи,
опиянени от себе си, перчещо-гръмогласни,
елементарни ребуси, със подсъзнание тясно,
от суета задъхани, лакоми, късогледи,
срещу света настръхнали, с въображение бледо:
имате много поздрави
от мен, обикновената.
Търси се: не много грозен,
умен и без претенции.
*Няколко уточнения, за да няма недоразумения:
горното не е адресирано към тук присъстващите
и аз не съм лирическата. Това, последното, е ясно,
понеже съм необикновена, а и не много грозният и умен,
макар и с претенции, съм го намерила. **правото на господаря на първата брачна нощ
горното не е адресирано към тук присъстващите
и аз не съм лирическата. Това, последното, е ясно,
понеже съм необикновена, а и не много грозният и умен,
макар и с претенции, съм го намерила. **правото на господаря на първата брачна нощ
© Ели All rights reserved.
