15 sept 2008, 7:30

Сто - лично

  Poesía
767 0 10
Да,
съгласна съм
(понякога беззвучна),
макар че често споря
за смисъла,
за азбучни истини,
за азовете,
дори и за човеците
(в смисъл хората),
макар че е безсмислено,
защото те са "хорибъл",
защото
те,
човеците
са като човките,
но не си признават,
че искат просто
да те клъвнат
(за разлика от човките).
И...
не,
не съм различна,
а просто не оставам
безразлична
към нямането,
както и към имането,
към всичко,
свързано с притежания
или изтезания,
към всичко,
развързано
от собствености
и от самоличности
(прикрити зад безличности),
които безразборно присвояват
стойности,
столевки,
стоицизъм
(последното
е за надарените).
И...
да,
аз искам
просто да стоя
и не е никак важно
дали ще отстоя,
защото
след десет декади
и един декламатор
остават
сто и един
далтонисти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...