15 sept 2008, 7:30

Сто - лично

  Poesía
764 0 10
Да,
съгласна съм
(понякога беззвучна),
макар че често споря
за смисъла,
за азбучни истини,
за азовете,
дори и за човеците
(в смисъл хората),
макар че е безсмислено,
защото те са "хорибъл",
защото
те,
човеците
са като човките,
но не си признават,
че искат просто
да те клъвнат
(за разлика от човките).
И...
не,
не съм различна,
а просто не оставам
безразлична
към нямането,
както и към имането,
към всичко,
свързано с притежания
или изтезания,
към всичко,
развързано
от собствености
и от самоличности
(прикрити зад безличности),
които безразборно присвояват
стойности,
столевки,
стоицизъм
(последното
е за надарените).
И...
да,
аз искам
просто да стоя
и не е никак важно
дали ще отстоя,
защото
след десет декади
и един декламатор
остават
сто и един
далтонисти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...