15.09.2008 г., 7:30

Сто - лично

762 0 10
Да,
съгласна съм
(понякога беззвучна),
макар че често споря
за смисъла,
за азбучни истини,
за азовете,
дори и за човеците
(в смисъл хората),
макар че е безсмислено,
защото те са "хорибъл",
защото
те,
човеците
са като човките,
но не си признават,
че искат просто
да те клъвнат
(за разлика от човките).
И...
не,
не съм различна,
а просто не оставам
безразлична
към нямането,
както и към имането,
към всичко,
свързано с притежания
или изтезания,
към всичко,
развързано
от собствености
и от самоличности
(прикрити зад безличности),
които безразборно присвояват
стойности,
столевки,
стоицизъм
(последното
е за надарените).
И...
да,
аз искам
просто да стоя
и не е никак важно
дали ще отстоя,
защото
след десет декади
и един декламатор
остават
сто и един
далтонисти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...