Sep 15, 2008, 7:30 AM

Сто - лично

  Poetry
766 0 10
Да,
съгласна съм
(понякога беззвучна),
макар че често споря
за смисъла,
за азбучни истини,
за азовете,
дори и за човеците
(в смисъл хората),
макар че е безсмислено,
защото те са "хорибъл",
защото
те,
човеците
са като човките,
но не си признават,
че искат просто
да те клъвнат
(за разлика от човките).
И...
не,
не съм различна,
а просто не оставам
безразлична
към нямането,
както и към имането,
към всичко,
свързано с притежания
или изтезания,
към всичко,
развързано
от собствености
и от самоличности
(прикрити зад безличности),
които безразборно присвояват
стойности,
столевки,
стоицизъм
(последното
е за надарените).
И...
да,
аз искам
просто да стоя
и не е никак важно
дали ще отстоя,
защото
след десет декади
и един декламатор
остават
сто и един
далтонисти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....