Стоик

16 ene 2019, 13:26

Poesía

771 2 2

малко думи

вледенени

нагнетяват

много мрак

и сърцето

мълком стене

сякаш го прегръща

сняг

а душата

ръкомаха

в своята незримост

скрита

дири брод

закрила

стряха

и безпомощно залита

ала е духът

стоик

и се

самопризовава

да стопи леда

за миг

...........................................

тъй

ОБИЧ

оцелява

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.