16.01.2019 г., 13:26 ч.

Стоик 

  Поезия
760 2 2

малко думи

вледенени

нагнетяват

много мрак

 

и сърцето

мълком стене

сякаш го прегръща

сняг

 

а душата

ръкомаха

в своята незримост

скрита 

 

дири брод

закрила

стряха

и безпомощно залита

 

ала е духът

стоик

 

и се

самопризовава

 

да стопи леда

за миг

 

...........................................

 

тъй

 

и

ОБИЧ

 

оцелява

 

 

 

 

 

 

 

© Стоян Минев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Зимата през моя поглед »

40 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??