Стоик

16.01.2019 г., 13:26 ч.

Поезия

903 2 2

малко думи

вледенени

нагнетяват

много мрак

и сърцето

мълком стене

сякаш го прегръща

сняг

а душата

ръкомаха

в своята незримост

скрита

дири брод

закрила

стряха

и безпомощно залита

ала е духът

стоик

и се

самопризовава

да стопи леда

за миг

...........................................

тъй

ОБИЧ

оцелява

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.