малко думи
вледенени
нагнетяват
много мрак
и сърцето
мълком стене
сякаш го прегръща
сняг
а душата
ръкомаха
в своята незримост
скрита
дири брод
закрила
стряха
и безпомощно залита
ала е духът
стоик
и се
самопризовава
да стопи леда
за миг
...........................................
тъй
и
ОБИЧ
оцелява
© Стоян Минев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
