14 sept 2007, 19:12

Стой настрана

  Poesía
596 0 4

Не казвай, че съм

най-важното нещо

в живота ти,

че съм всичко за теб!

Замълчи!

За Бога, защо изричаш

такива лъжи?

Като харпия

разкъсваш гърдите ми.

Колко мъка взаимно

си сторихме.

Колко щастие

пихме от допира.

Години до тебе вървя,

уж по-желана,

по-обичана,

а ТЯ все на върха.

Знам, в детето е смисъла,

но не искам вече

остатъци.

Дай ми всичко, или...

стой настрана!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...