Sep 14, 2007, 7:12 PM

Стой настрана

  Poetry
589 0 4

Не казвай, че съм

най-важното нещо

в живота ти,

че съм всичко за теб!

Замълчи!

За Бога, защо изричаш

такива лъжи?

Като харпия

разкъсваш гърдите ми.

Колко мъка взаимно

си сторихме.

Колко щастие

пихме от допира.

Години до тебе вървя,

уж по-желана,

по-обичана,

а ТЯ все на върха.

Знам, в детето е смисъла,

но не искам вече

остатъци.

Дай ми всичко, или...

стой настрана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...