14.09.2007 г., 19:12

Стой настрана

588 0 4

Не казвай, че съм

най-важното нещо

в живота ти,

че съм всичко за теб!

Замълчи!

За Бога, защо изричаш

такива лъжи?

Като харпия

разкъсваш гърдите ми.

Колко мъка взаимно

си сторихме.

Колко щастие

пихме от допира.

Години до тебе вървя,

уж по-желана,

по-обичана,

а ТЯ все на върха.

Знам, в детето е смисъла,

но не искам вече

остатъци.

Дай ми всичко, или...

стой настрана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...