14 сент. 2007 г., 19:12

Стой настрана

597 0 4

Не казвай, че съм

най-важното нещо

в живота ти,

че съм всичко за теб!

Замълчи!

За Бога, защо изричаш

такива лъжи?

Като харпия

разкъсваш гърдите ми.

Колко мъка взаимно

си сторихме.

Колко щастие

пихме от допира.

Години до тебе вървя,

уж по-желана,

по-обичана,

а ТЯ все на върха.

Знам, в детето е смисъла,

но не искам вече

остатъци.

Дай ми всичко, или...

стой настрана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...