5 jun 2008, 19:45

Стопих се във времето

968 0 0

 

Нищо не остана от мене...

Стопих се във времето -

                                           бавно!

Ти не ме разбра,

 дори не се опита.

Протегна ръка за сбогом и отмина -

                        като сън,

                        като призрак -

                                        невидим!

А имаше, спомням си още,

   време, в което  вдъхваше живота си в мене! -

                                 Някога беше... отдавна отмина

Стопих се, изчезнах... няма ме вече,

       удавих се в сълзите си -

                                                  бавно!

А кошмарът не свършва -

             той вечно ще продължава!....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...