5 июн. 2008 г., 19:45

Стопих се във времето

967 0 0

 

Нищо не остана от мене...

Стопих се във времето -

                                           бавно!

Ти не ме разбра,

 дори не се опита.

Протегна ръка за сбогом и отмина -

                        като сън,

                        като призрак -

                                        невидим!

А имаше, спомням си още,

   време, в което  вдъхваше живота си в мене! -

                                 Някога беше... отдавна отмина

Стопих се, изчезнах... няма ме вече,

       удавих се в сълзите си -

                                                  бавно!

А кошмарът не свършва -

             той вечно ще продължава!....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...