Jun 5, 2008, 7:45 PM

Стопих се във времето

  Poetry » Love
966 0 0

 

Нищо не остана от мене...

Стопих се във времето -

                                           бавно!

Ти не ме разбра,

 дори не се опита.

Протегна ръка за сбогом и отмина -

                        като сън,

                        като призрак -

                                        невидим!

А имаше, спомням си още,

   време, в което  вдъхваше живота си в мене! -

                                 Някога беше... отдавна отмина

Стопих се, изчезнах... няма ме вече,

       удавих се в сълзите си -

                                                  бавно!

А кошмарът не свършва -

             той вечно ще продължава!....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...