Нищо не остана от мене...

Стопих се във времето -

                                           бавно!

Ти не ме разбра,

 дори не се опита.

Протегна ръка за сбогом и отмина -

                        като сън,

                        като призрак -

                                        невидим!

А имаше, спомням си още,

   време, в което  вдъхваше живота си в мене! -

                                 Някога беше... отдавна отмина

Стопих се, изчезнах... няма ме вече,

       удавих се в сълзите си -

                                                  бавно!

А кошмарът не свършва -

             той вечно ще продължава!....