Стоя край пътя
Животът е безкраен автостоп.
Стоя край пътя, пръста вдигнал смело.
Насреща ми - безмилостен въртоп -
Съдбата моя, Божието дело...
Минават непрестанно покрай мен
любови, радости, мечти и драми.
Надеждата е лъскав ситроен,
а Вярата - колело за двама.
Със мерцедеси хукнали вини,
с ферарита - лъскави успехи.
Стоя край пътя тъжен, отстрани -
Дон Кихот със кърпени доспехи.
Сред тоя луд и шеметен потоп
ще взема Росинант да оседлая
и на един абсурден коне-стоп
остатъка Живот ще домечтая.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
