14 сент. 2010 г., 21:34

Стоя край пътя

552 0 1

Животът е безкраен автостоп.

Стоя край пътя, пръста вдигнал смело.

Насреща ми - безмилостен въртоп -

Съдбата моя, Божието дело...

 

Минават непрестанно покрай мен

любови, радости, мечти и драми.

Надеждата е лъскав ситроен,

а Вярата - колело за двама.

 

Със мерцедеси хукнали вини,

с ферарита - лъскави успехи.

Стоя край пътя тъжен, отстрани -

Дон Кихот със кърпени доспехи.

 

Сред тоя луд и шеметен потоп

ще взема Росинант да оседлая

и на един абсурден коне-стоп

остатъка Живот ще домечтая.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....