Стоя край пътя
Животът е безкраен автостоп.
Стоя край пътя, пръста вдигнал смело.
Насреща ми - безмилостен въртоп -
Съдбата моя, Божието дело...
Минават непрестанно покрай мен
любови, радости, мечти и драми.
Надеждата е лъскав ситроен,
а Вярата - колело за двама.
Със мерцедеси хукнали вини,
с ферарита - лъскави успехи.
Стоя край пътя тъжен, отстрани -
Дон Кихот със кърпени доспехи.
Сред тоя луд и шеметен потоп
ще взема Росинант да оседлая
и на един абсурден коне-стоп
остатъка Живот ще домечтая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
