Sep 14, 2010, 9:34 PM

Стоя край пътя

  Poetry » Other
549 0 1

Животът е безкраен автостоп.

Стоя край пътя, пръста вдигнал смело.

Насреща ми - безмилостен въртоп -

Съдбата моя, Божието дело...

 

Минават непрестанно покрай мен

любови, радости, мечти и драми.

Надеждата е лъскав ситроен,

а Вярата - колело за двама.

 

Със мерцедеси хукнали вини,

с ферарита - лъскави успехи.

Стоя край пътя тъжен, отстрани -

Дон Кихот със кърпени доспехи.

 

Сред тоя луд и шеметен потоп

ще взема Росинант да оседлая

и на един абсурден коне-стоп

остатъка Живот ще домечтая.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...