Страдание

26 sept 2021, 19:52

Poesía » Verso libre, Otra

592 0 2

Една сълза отрони се в мъгливата тишина...

Нежно докосна пода, пропивайки се между

дъските на порутената, стара надежда...

Едно сърце мигом в този самотен час

заби с всичка сила, борейки се с времето

и с неувяхващите спомени...

Една ръка отпусна се плавно на земята

разравяйки нежно златисто-кафявите

сламени коси...

Една душа на кълбо се сви и понечвайки

да заридае, да се отърси от неизбежното

рязко се надигна и с всичка сила се устреми

към неизвестното...

В този самотен час:

Умря една надежда,

Едно сърце се пречупи,

Една ръка напипа така тъжно красивото и

Една душа отнесе завинаги със себе си

дъха от неизживяната съдба...

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva's Poetry)

'2012

Маска

Kamito_567

Книги

30,00 BGN

2022-05-29T17:15:25+03:00 1252 2

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Kamito_567 (Камелия Илиева)

2021-09-29T21:32:09+03:00

Нека Ви минава мисълта, че по-зле ще бъде без нея.
Иринакис (Ирина Колева)

2021-09-27T17:20:06+03:00

Какво е това нещо с нежно златистокафяви сламени коси, в което отпусналата се плавно ръка се е заровила на земята?
Мина ми ужасна мисъл...