Kamito_567 (Камелия Илиева) Kamito_567 (Камелия Илиева)
5 26
Sep 26, 2021, 7:52 PM

Страдание

1K 0 2

 

Една сълза отрони се в мъгливата тишина...

Нежно докосна пода, пропивайки се между

дъските на порутената, стара надежда...

 

Едно сърце мигом в този самотен час

заби с всичка сила, борейки се с времето

и с неувяхващите спомени...

 

Една ръка отпусна се плавно на земята

разравяйки нежно златисто-кафявите

сламени коси...

 

Една душа на кълбо се сви и понечвайки

да заридае, да се отърси от неизбежното

рязко се надигна и с всичка сила се устреми

към неизвестното...

 

В този самотен час:

Умря една надежда,

Едно сърце се пречупи,

Една ръка напипа така тъжно красивото и

Една душа отнесе завинаги със себе си

дъха от неизживяната съдба...

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva's Poetry)

'2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Илиева All rights reserved.

Произведението е включено в:

Маска 🇧🇬

Маска
Kamito_567 (Камелия Илиева)
Kamito_567
Books
BGN 25.00
2.4K 2
Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Kamito_567 (Камелия Илиева)
    Kamito_567 (Камелия Илиева)
    Нека Ви минава мисълта, че по-зле ще бъде без нея.
  • Иринакис (Ирина Колева)
    Иринакис (Ирина Колева)
    Какво е това нещо с нежно златистокафяви сламени коси, в което отпусналата се плавно ръка се е заровила на земята?
    Мина ми ужасна мисъл...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0