Страдание
Една сълза отрони се в мъгливата тишина...
Нежно докосна пода, пропивайки се между
дъските на порутената, стара надежда...
Едно сърце мигом в този самотен час
заби с всичка сила, борейки се с времето
и с неувяхващите спомени...
Една ръка отпусна се плавно на земята
разравяйки нежно златисто-кафявите
сламени коси...
Една душа на кълбо се сви и понечвайки
да заридае, да се отърси от неизбежното
рязко се надигна и с всичка сила се устреми
към неизвестното...
В този самотен час:
Умря една надежда,
Едно сърце се пречупи,
Една ръка напипа така тъжно красивото и
Една душа отнесе завинаги със себе си
дъха от неизживяната съдба...
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva's Poetry)
'2012
© Камелия Илиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Нека Ви минава мисълта, че по-зле ще бъде без нея.
-
Какво е това нещо с нежно златистокафяви сламени коси, в което отпусналата се плавно ръка се е заровила на земята?
Мина ми ужасна мисъл...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
