26.09.2021 г., 19:52 ч.

Страдание 

  Поезия » Свободен стих, Друга
393 0 2

 

Една сълза отрони се в мъгливата тишина...

Нежно докосна пода, пропивайки се между

дъските на порутената, стара надежда...

 

Едно сърце мигом в този самотен час

заби с всичка сила, борейки се с времето

и с неувяхващите спомени...

 

Една ръка отпусна се плавно на земята

разравяйки нежно златисто-кафявите

сламени коси...

 

Една душа на кълбо се сви и понечвайки

да заридае, да се отърси от неизбежното

рязко се надигна и с всичка сила се устреми

към неизвестното...

 

В този самотен час:

Умря една надежда,

Едно сърце се пречупи,

Една ръка напипа така тъжно красивото и

Една душа отнесе завинаги със себе си

дъха от неизживяната съдба...

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva's Poetry)

'2012

© Камелия Илиева Всички права запазени

Произведението е включено в:
  901 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нека Ви минава мисълта, че по-зле ще бъде без нея.
  • Какво е това нещо с нежно златистокафяви сламени коси, в което отпусналата се плавно ръка се е заровила на земята?
    Мина ми ужасна мисъл...
Предложения
: ??:??