Страдание
Една сълза отрони се в мъгливата тишина...
Нежно докосна пода, пропивайки се между
дъските на порутената, стара надежда...
Едно сърце мигом в този самотен час
заби с всичка сила, борейки се с времето
и с неувяхващите спомени...
Една ръка отпусна се плавно на земята
разравяйки нежно златисто-кафявите
сламени коси...
Една душа на кълбо се сви и понечвайки
да заридае, да се отърси от неизбежното
рязко се надигна и с всичка сила се устреми
към неизвестното...
В този самотен час:
Умря една надежда,
Едно сърце се пречупи,
Една ръка напипа така тъжно красивото и
Една душа отнесе завинаги със себе си
дъха от неизживяната съдба...
Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva's Poetry)
'2012
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Илиева Всички права запазени
