Kamito_567 (Камелия Илиева)
26 41
26 сент. 2021 г., 19:52

Страдание 

  Поэзия » Свободный стих, Другая
584 0 2

 

Една сълза отрони се в мъгливата тишина...

Нежно докосна пода, пропивайки се между

дъските на порутената, стара надежда...

 

Едно сърце мигом в този самотен час

заби с всичка сила, борейки се с времето

и с неувяхващите спомени...

 

Една ръка отпусна се плавно на земята

разравяйки нежно златисто-кафявите

сламени коси...

 

Една душа на кълбо се сви и понечвайки

да заридае, да се отърси от неизбежното

рязко се надигна и с всичка сила се устреми

към неизвестното...

 

В този самотен час:

Умря една надежда,

Едно сърце се пречупи,

Една ръка напипа така тъжно красивото и

Една душа отнесе завинаги със себе си

дъха от неизживяната съдба...

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva's Poetry)

'2012

© Камелия Илиева Все права защищены

Произведението е включено в:
Маска
Kamito_567 (Камелия Илиева) Kamito_567
Книги
Маска
30,00 BGN
  1248  2 
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нека Ви минава мисълта, че по-зле ще бъде без нея.
  • Какво е това нещо с нежно златистокафяви сламени коси, в което отпусналата се плавно ръка се е заровила на земята?
    Мина ми ужасна мисъл...
Предложения
: ??:??