Страх

8 abr 2004, 11:19

Poesía

1899 1 1

СТРАХ
Спомням си, че те обичах,
че беше с мен в безмислените ми мечти.
Помня те като красива сянка,
обсебила разплаканите ми очи.
Помня те, защото не успявах да те мразя,
когато без любов протягаше ръце към мен.
Разбирам, че дори сега във мрака
мечтая само за едно
да бъда обичана от теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Страх

Искате да прочетете повече?

Propuestas