8 abr 2004, 11:19

Страх

  Poesía
2.2K 1 1
СТРАХ

Спомням си, че те обичах,
че беше с мен в безмислените ми мечти.
Помня те като красива сянка,
обсебила разплаканите ми очи.
Помня те, защото не успявах да те мразя,
когато без любов протягаше ръце към мен.
Разбирам, че дори сега във мрака
мечтая само за едно
да бъда обичана от теб
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© антония Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!Дано си прав.Ако изобщо знам какво е свобода.Едва ли...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...