8 abr 2004, 11:19

Страх 

  Poesía
1825 1 1
СТРАХ

Спомням си, че те обичах,
че беше с мен в безмислените ми мечти.
Помня те като красива сянка,
обсебила разплаканите ми очи.
Помня те, защото не успявах да те мразя,
когато без любов протягаше ръце към мен.
Разбирам, че дори сега във мрака
мечтая само за едно
да бъда обичана от теб
.


© антония Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!Дано си прав.Ако изобщо знам какво е свобода.Едва ли...
Propuestas
: ??:??