8 апр. 2004 г., 11:19

Страх 

  Поэзия
1846 1 1
СТРАХ

Спомням си, че те обичах,
че беше с мен в безмислените ми мечти.
Помня те като красива сянка,
обсебила разплаканите ми очи.
Помня те, защото не успявах да те мразя,
когато без любов протягаше ръце към мен.
Разбирам, че дори сега във мрака
мечтая само за едно
да бъда обичана от теб
.


© антония Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!Дано си прав.Ако изобщо знам какво е свобода.Едва ли...
Предложения
: ??:??