estel (антония)
7 6
8.04.2004 г., 11:19 ч.

Страх 

  Поезия
1822 1 1
СТРАХ

Спомням си, че те обичах,
че беше с мен в безмислените ми мечти.
Помня те като красива сянка,
обсебила разплаканите ми очи.
Помня те, защото не успявах да те мразя,
когато без любов протягаше ръце към мен.
Разбирам, че дори сега във мрака
мечтая само за едно
да бъда обичана от теб.

© антония Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!Дано си прав.Ако изобщо знам какво е свобода.Едва ли...
Предложения
: ??:??