19 ago 2009, 13:15

Страх 

  Poesía » Filosófica
557 0 0

Страх

 

Страхът със зъби на гладна пираня,

разкъсва въздуха във  мойта стая.


Изяжда мисли бели той

и настава жадуван покой.

 

Няма болка… Няма нищо май.

Изгасвам. Точка. Сложих край!

 

© Соня Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??