19 авг. 2009 г., 13:15

Страх 

  Поэзия » Философская
556 0 0

Страх

 

Страхът със зъби на гладна пираня,

разкъсва въздуха във  мойта стая.


Изяжда мисли бели той

и настава жадуван покой.

 

Няма болка… Няма нищо май.

Изгасвам. Точка. Сложих край!

 

© Соня Кацарска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??