19 авг. 2009 г., 13:15

Страх 

  Поэзия » Философская
597 0 0
Страх
Страхът със зъби на гладна пираня,
разкъсва въздуха във мойта стая.
Изяжда мисли бели той
и настава жадуван покой.
Няма болка… Няма нищо май.
Изгасвам. Точка. Сложих край!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Кацарска Все права защищены

Предложения
: ??:??