son (Соня Кацарска)
7 1
Aug 19, 2009, 1:15 PM

Страх 

  Poetry » Phylosophy
596 0 0
Страх
Страхът със зъби на гладна пираня,
разкъсва въздуха във мойта стая.
Изяжда мисли бели той
и настава жадуван покой.
Няма болка… Няма нищо май.
Изгасвам. Точка. Сложих край!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Кацарска All rights reserved.

Random works
: ??:??