19.08.2009 г., 13:15 ч.

Страх 

  Поезия » Философска
459 0 0

Страх

 

Страхът със зъби на гладна пираня,

разкъсва въздуха във  мойта стая.


Изяжда мисли бели той

и настава жадуван покой.

 

Няма болка… Няма нищо май.

Изгасвам. Точка. Сложих край!

 

© Соня Кацарска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??