19.08.2009 г., 13:15 ч.

Страх 

  Поезия » Философска
594 0 0
Страх
Страхът със зъби на гладна пираня,
разкъсва въздуха във мойта стая.
Изяжда мисли бели той
и настава жадуван покой.
Няма болка… Няма нищо май.
Изгасвам. Точка. Сложих край!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Соня Кацарска Всички права запазени

Предложения
: ??:??