5 oct 2022, 10:06

Страх 

  Poesía » Filosófica, Verso libre
226 0 1

На пътя стоя сама

в главата ми мисли летят,

въртят се, преплитат се,

безизходни пътища правят.

 

Наивно спокойствие държи ме, 

а в мозъка хаос ме руши.

Не мога от страх да избягам,

опитвам се, но падам, оставам.

 

Не чувам гласове да подтикват,

няма ръце, които да хвана,

очите ми премрежени в сълзи остават,

на тишината вечен другар съм.

 

Думи нямам, гласът ми изчезна,

неволно отворих уста веднъж,

чужди ръце запушиха я силно,

притиснаха я, заключиха я с ключ отдавна изгубен.

© Iliyana Nikolova Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??