Oct 5, 2022, 10:06 AM

Страх 

  Poetry » Phylosophy, Free verse
374 0 0

На пътя стоя сама

в главата ми мисли летят,

въртят се, преплитат се,

безизходни пътища правят.

 

Наивно спокойствие държи ме, 

а в мозъка хаос ме руши.

Не мога от страх да избягам,

опитвам се, но падам, оставам.

 

Не чувам гласове да подтикват,

няма ръце, които да хвана,

очите ми премрежени в сълзи остават,

на тишината вечен другар съм.

 

Думи нямам, гласът ми изчезна,

неволно отворих уста веднъж,

чужди ръце запушиха я силно,

притиснаха я, заключиха я с ключ отдавна изгубен.

© Iliyana Nikolova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??