Страх
712
0
0
На пътя стоя сама
в главата ми мисли летят,
въртят се, преплитат се,
безизходни пътища правят.
Наивно спокойствие държи ме,
а в мозъка хаос ме руши.
Не мога от страх да избягам,
опитвам се, но падам, оставам.
Не чувам гласове да подтикват,
няма ръце, които да хвана,
очите ми премрежени в сълзи остават,
на тишината вечен другар съм.
Думи нямам, гласът ми изчезна,
неволно отворих уста веднъж,
чужди ръце запушиха я силно,
притиснаха я, заключиха я с ключ отдавна изгубен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Iliyana Nikolova Всички права запазени
