9 nov 2008, 18:28

Страх

  Poesía » Civil
934 1 8

Да си тръгнеш от живота ми

без да кажеш, че ще се видим пак.

Не знам. Боли, но в сърцето ми

вместо любов навлиза страх.

 

Не смея да кажа "обичам те",

защото все пак ще боли.

По-скоро ще мисля "загубих те".

Живяхме добре, а бъдещето е мечти.

 

Мога и сам да живея, но

самотата никак не ми отива.

Всеки споделя и всеки е психолог,

дразнят ме с теорията си крива.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • животът е гаден!Хареса ми творбата ти.
  • Никак не ти отива да си самотен!Не и на теб!Поздрави!
  • Нищо че боли, да кажеш на някого" обичам те", е твое вътрешно състояние!
    Хареса ми стиха ти, приятелче!
  • Недей да гониш римата безусложно!Остави се на
    собствената си оценка!Има неща,които могат и трябва да се коригират.Не разбирай коментара ми като обида!Нищо лично,просто изказвам мнение!
    Поздрав!
  • Радвам се, че си жив и здрав...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...