9 нояб. 2008 г., 18:28

Страх

938 1 8

Да си тръгнеш от живота ми

без да кажеш, че ще се видим пак.

Не знам. Боли, но в сърцето ми

вместо любов навлиза страх.

 

Не смея да кажа "обичам те",

защото все пак ще боли.

По-скоро ще мисля "загубих те".

Живяхме добре, а бъдещето е мечти.

 

Мога и сам да живея, но

самотата никак не ми отива.

Всеки споделя и всеки е психолог,

дразнят ме с теорията си крива.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • животът е гаден!Хареса ми творбата ти.
  • Никак не ти отива да си самотен!Не и на теб!Поздрави!
  • Нищо че боли, да кажеш на някого" обичам те", е твое вътрешно състояние!
    Хареса ми стиха ти, приятелче!
  • Недей да гониш римата безусложно!Остави се на
    собствената си оценка!Има неща,които могат и трябва да се коригират.Не разбирай коментара ми като обида!Нищо лично,просто изказвам мнение!
    Поздрав!
  • Радвам се, че си жив и здрав...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...