9.11.2008 г., 18:28

Страх

940 1 8

Да си тръгнеш от живота ми

без да кажеш, че ще се видим пак.

Не знам. Боли, но в сърцето ми

вместо любов навлиза страх.

 

Не смея да кажа "обичам те",

защото все пак ще боли.

По-скоро ще мисля "загубих те".

Живяхме добре, а бъдещето е мечти.

 

Мога и сам да живея, но

самотата никак не ми отива.

Всеки споделя и всеки е психолог,

дразнят ме с теорията си крива.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • животът е гаден!Хареса ми творбата ти.
  • Никак не ти отива да си самотен!Не и на теб!Поздрави!
  • Нищо че боли, да кажеш на някого" обичам те", е твое вътрешно състояние!
    Хареса ми стиха ти, приятелче!
  • Недей да гониш римата безусложно!Остави се на
    собствената си оценка!Има неща,които могат и трябва да се коригират.Не разбирай коментара ми като обида!Нищо лично,просто изказвам мнение!
    Поздрав!
  • Радвам се, че си жив и здрав...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...