perfanov (Явор Перфанов)
25 520

Nov 9, 2008, 6:28 PM

Страх

Poetry » Civic

933 1 8

Да си тръгнеш от живота ми

без да кажеш, че ще се видим пак.

Не знам. Боли, но в сърцето ми

вместо любов навлиза страх.

Не смея да кажа "обичам те",

защото все пак ще боли.

По-скоро ще мисля "загубих те".

Живяхме добре, а бъдещето е мечти.

Мога и сам да живея, но

самотата никак не ми отива.

Всеки споделя и всеки е психолог,

дразнят ме с теорията си крива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sunshine_93 (Мила)

животът е гаден!Хареса ми творбата ти.

2008-11-18T18:29:26+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Никак не ти отива да си самотен!Не и на теб!Поздрави!

2008-11-10T09:42:56+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Нищо че боли, да кажеш на някого" обичам те", е твое вътрешно състояние!
Хареса ми стиха ти, приятелче!

2008-11-10T09:38:56+02:00
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)

Недей да гониш римата безусложно!Остави се на
собствената си оценка!Има неща,които могат и трябва да се коригират.Не разбирай коментара ми като обида!Нищо лично,просто изказвам мнение!
Поздрав!

2008-11-10T00:21:30+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Радвам се, че си жив и здрав...

2008-11-09T20:53:19+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0