perfanov (Явор Перфанов)
520 9
Nov 9, 2008, 6:28 PM

Страх 

  Poetry » Civilian
701 1 8

Да си тръгнеш от живота ми

без да кажеш, че ще се видим пак.

Не знам. Боли, но в сърцето ми

вместо любов навлиза страх.

 

Не смея да кажа "обичам те",

защото все пак ще боли.

По-скоро ще мисля "загубих те".

Живяхме добре, а бъдещето е мечти.

 

Мога и сам да живея, но

самотата никак не ми отива.

Всеки споделя и всеки е психолог,

дразнят ме с теорията си крива.

 

 

 

© Явор Перфанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • животът е гаден!Хареса ми творбата ти.
  • Никак не ти отива да си самотен!Не и на теб!Поздрави!
  • Нищо че боли, да кажеш на някого" обичам те", е твое вътрешно състояние!
    Хареса ми стиха ти, приятелче!
  • Недей да гониш римата безусложно!Остави се на
    собствената си оценка!Има неща,които могат и трябва да се коригират.Не разбирай коментара ми като обида!Нищо лично,просто изказвам мнение!
    Поздрав!
  • Радвам се, че си жив и здрав...
  • Ами кажи го,независимо от това,че ще боли!Не бъди страхлив(ти си знаеш)!
  • Такав е живота...
    Поздрав.
  • Ехе,стахотно е...много истинско и мисля,че всеки го е изживявал...
Random works
: ??:??