Да си тръгнеш от живота ми
без да кажеш, че ще се видим пак.
Не знам. Боли, но в сърцето ми
вместо любов навлиза страх.
Не смея да кажа "обичам те",
защото все пак ще боли.
По-скоро ще мисля "загубих те".
Живяхме добре, а бъдещето е мечти.
Мога и сам да живея, но
самотата никак не ми отива.
Всеки споделя и всеки е психолог,
дразнят ме с теорията си крива.
© Явор Перфанов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
