9 abr 2008, 8:40

Страх за момичето, което бере ябълки

933 0 15
 

Страх за момичето, което бере ябълки

 

Страхувам се,

                    че ти ще ми дадеш

                    една ябълка

                    и аз

                    ще я захапя лакомо.

Страхувам се,

                   това ще ти хареса

                    и друга ще поставиш

                    във ръцете ми.

Страхувам се,

                    че после ще потънем

                    в зеленото,

                    отдолу,

                    под дърветата.

Страхувам се,

                    че следващата есен

                    в градината,

                    под клони натежали,

                    ще търся своето

                    момиче весело,

                    но ябълките -

                    ще бере... жена ми.           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!
  • Поредния страхотен стих, който ме замисли, разчувства и...усмихна! Поздрави!!!
  • То си е за страх...
  • Ха-ха!Страхотно!!!!Много весел и интересен стих
  • Двусмислено. Не е много ясно "жена ми" и "момиче весело" дали са един и същ човек Дали този страх не е от евентуално съжаление, че тогава не са се взели.. пропуснат шанс или е страх, че ще се случи да се вземат. И дали този страх е страх, тип тръпка и подтик или страх, тип въздържание и спирачка?! Интересно.

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....