Apr 9, 2008, 8:40 AM

Страх за момичето, което бере ябълки

  Poetry » Love
929 0 15
 

Страх за момичето, което бере ябълки

 

Страхувам се,

                    че ти ще ми дадеш

                    една ябълка

                    и аз

                    ще я захапя лакомо.

Страхувам се,

                   това ще ти хареса

                    и друга ще поставиш

                    във ръцете ми.

Страхувам се,

                    че после ще потънем

                    в зеленото,

                    отдолу,

                    под дърветата.

Страхувам се,

                    че следващата есен

                    в градината,

                    под клони натежали,

                    ще търся своето

                    момиче весело,

                    но ябълките -

                    ще бере... жена ми.           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав!
  • Поредния страхотен стих, който ме замисли, разчувства и...усмихна! Поздрави!!!
  • То си е за страх...
  • Ха-ха!Страхотно!!!!Много весел и интересен стих
  • Двусмислено. Не е много ясно "жена ми" и "момиче весело" дали са един и същ човек Дали този страх не е от евентуално съжаление, че тогава не са се взели.. пропуснат шанс или е страх, че ще се случи да се вземат. И дали този страх е страх, тип тръпка и подтик или страх, тип въздържание и спирачка?! Интересно.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...