Apr 9, 2008, 8:40 AM

Страх за момичето, което бере ябълки

  Poetry » Love
931 0 15
 

Страх за момичето, което бере ябълки

 

Страхувам се,

                    че ти ще ми дадеш

                    една ябълка

                    и аз

                    ще я захапя лакомо.

Страхувам се,

                   това ще ти хареса

                    и друга ще поставиш

                    във ръцете ми.

Страхувам се,

                    че после ще потънем

                    в зеленото,

                    отдолу,

                    под дърветата.

Страхувам се,

                    че следващата есен

                    в градината,

                    под клони натежали,

                    ще търся своето

                    момиче весело,

                    но ябълките -

                    ще бере... жена ми.           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Калчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав!
  • Поредния страхотен стих, който ме замисли, разчувства и...усмихна! Поздрави!!!
  • То си е за страх...
  • Ха-ха!Страхотно!!!!Много весел и интересен стих
  • Двусмислено. Не е много ясно "жена ми" и "момиче весело" дали са един и същ човек Дали този страх не е от евентуално съжаление, че тогава не са се взели.. пропуснат шанс или е страх, че ще се случи да се вземат. И дали този страх е страх, тип тръпка и подтик или страх, тип въздържание и спирачка?! Интересно.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....