9.04.2008 г., 8:40

Страх за момичето, което бере ябълки

928 0 15
 

Страх за момичето, което бере ябълки

 

Страхувам се,

                    че ти ще ми дадеш

                    една ябълка

                    и аз

                    ще я захапя лакомо.

Страхувам се,

                   това ще ти хареса

                    и друга ще поставиш

                    във ръцете ми.

Страхувам се,

                    че после ще потънем

                    в зеленото,

                    отдолу,

                    под дърветата.

Страхувам се,

                    че следващата есен

                    в градината,

                    под клони натежали,

                    ще търся своето

                    момиче весело,

                    но ябълките -

                    ще бере... жена ми.           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Поредния страхотен стих, който ме замисли, разчувства и...усмихна! Поздрави!!!
  • То си е за страх...
  • Ха-ха!Страхотно!!!!Много весел и интересен стих
  • Двусмислено. Не е много ясно "жена ми" и "момиче весело" дали са един и същ човек Дали този страх не е от евентуално съжаление, че тогава не са се взели.. пропуснат шанс или е страх, че ще се случи да се вземат. И дали този страх е страх, тип тръпка и подтик или страх, тип въздържание и спирачка?! Интересно.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....