9.04.2008 г., 8:40

Страх за момичето, което бере ябълки

925 0 15
 

Страх за момичето, което бере ябълки

 

Страхувам се,

                    че ти ще ми дадеш

                    една ябълка

                    и аз

                    ще я захапя лакомо.

Страхувам се,

                   това ще ти хареса

                    и друга ще поставиш

                    във ръцете ми.

Страхувам се,

                    че после ще потънем

                    в зеленото,

                    отдолу,

                    под дърветата.

Страхувам се,

                    че следващата есен

                    в градината,

                    под клони натежали,

                    ще търся своето

                    момиче весело,

                    но ябълките -

                    ще бере... жена ми.           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Поредния страхотен стих, който ме замисли, разчувства и...усмихна! Поздрави!!!
  • То си е за страх...
  • Ха-ха!Страхотно!!!!Много весел и интересен стих
  • Двусмислено. Не е много ясно "жена ми" и "момиче весело" дали са един и същ човек Дали този страх не е от евентуално съжаление, че тогава не са се взели.. пропуснат шанс или е страх, че ще се случи да се вземат. И дали този страх е страх, тип тръпка и подтик или страх, тип въздържание и спирачка?! Интересно.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...