Страхът

Tisane (Тизан)
3 0

6 jul 2016, 23:21

Poesía » Filosófica

359 1 1

Когато нощем падне мрак

Страхът затиска ни гърдите пак.

Той сякаш крие се в сенките

и чака своя час

да впие нокти безпощадно в нас.

Той със своята огромна мощ

завладява мислите ни

и реже ни спокойствието като нож.

Сякаш всеки наш кошмар

превръща се в реалност с помощта на тази твар.

Но ето - слънцето изгрява

и Страхът в сенките отново пропълзява.

Обземат ни приятни чувства,

денят отново ни прегръща.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.