6.07.2016 г., 23:21

Страхът

524 1 1

Когато нощем падне мрак

Страхът затиска ни гърдите пак.

Той сякаш крие се в сенките

и чака своя час

да впие нокти безпощадно в нас.

 

Той със своята огромна мощ

завладява мислите ни

и реже ни спокойствието като нож.

Сякаш всеки наш кошмар

превръща се в реалност с помощта на тази твар.

 

Но ето - слънцето изгрява

и Страхът в сенките отново пропълзява.

Обземат ни приятни чувства,

денят отново ни прегръща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тизан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...