6 июл. 2016 г., 23:21

Страхът 

  Поэзия » Философская
352 1 1

Когато нощем падне мрак

Страхът затиска ни гърдите пак.

Той сякаш крие се в сенките

и чака своя час

да впие нокти безпощадно в нас.

 

Той със своята огромна мощ

завладява мислите ни

и реже ни спокойствието като нож.

Сякаш всеки наш кошмар

превръща се в реалност с помощта на тази твар.

 

Но ето - слънцето изгрява

и Страхът в сенките отново пропълзява.

Обземат ни приятни чувства,

денят отново ни прегръща.

© Тизан Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??