Когато нощем падне мрак
Страхът затиска ни гърдите пак.
Той сякаш крие се в сенките
и чака своя час
да впие нокти безпощадно в нас.
Той със своята огромна мощ
завладява мислите ни
и реже ни спокойствието като нож.
Сякаш всеки наш кошмар
превръща се в реалност с помощта на тази твар.
Но ето - слънцето изгрява
и Страхът в сенките отново пропълзява.
Обземат ни приятни чувства,
денят отново ни прегръща.
© Тизан All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
