Страхът

Tisane (Тизан)
3 0

Jul 6, 2016, 11:21 PM

Poetry » Phylosophy

358 1 1

Когато нощем падне мрак

Страхът затиска ни гърдите пак.

Той сякаш крие се в сенките

и чака своя час

да впие нокти безпощадно в нас.

Той със своята огромна мощ

завладява мислите ни

и реже ни спокойствието като нож.

Сякаш всеки наш кошмар

превръща се в реалност с помощта на тази твар.

Но ето - слънцето изгрява

и Страхът в сенките отново пропълзява.

Обземат ни приятни чувства,

денят отново ни прегръща.

Please sign in with your account so you can comment and vote.